By Momchil POPOV from BG
За разлика от тези във Франкфурт, НДК – София, Лайпциг, Чикаго и проч, Панаирът на книгата „Малашевци” е отворен всяка събота и неделя. Стига да не вали…
Щото щандовете му са под открито небе и представляват проснати на асфалта чаршафи, кувертюри, черги, одеала или вестници, подредени в дълги успоредни редички… Но, едно по едно. Защото Панаирната палата на старите книги е в дъното на внушителната изложбено-търговска площ, именувана Битпазар Малашевци, или галено и за ценители Битака.
Едно сериозно подозрение, бледи исторически данни в Средствата за масово информиране /СМИ/ и три категорични суперлатива „най-…” ме изкушават да хвърля по-широк книжовен поглед към Малашевци днес. Най-големият гараж за автобуси на Градския транспорт, Най-големият Град на мъртвите край /във/София и Най-големият базар за стари, употребявани, антикварни вещи и чирепории в столицата на България.
С леки съмнения и недомлъвки СМИ днес дават началото на Битака в София в началото на 1990-те. Щото няма къде да прочетат… И Музей на София вече повече от 30 години няма. Но… ей сегинка, от мен, ценителя на забравени вещи, случки, епохи, хора… Ще се позова на мой предишен текст за точност и достоверност. А и днес не мога да го кажа по-добре отпреди няколко години…
... Където е сега „Бърза помощ” на Сточна гара, навремето – до Девети девети 44-та (и малце след това) е бил Софийският битпазар. Ако сте се заглеждали, сградата е във вид на елипса, опасана с рампа във вътрешния двор. Всичко това е било дюкянчета – носени, прани и изгладени панталони, сака, рокли; поомачкани, но лъснати за продаване чепици; галоши, чадъри, не много обувани гумени цървули „Бакиш”; работни дрехи, вехтории, кухненски чаркалаци, изхвърлени от богаташките къщи...
Съответно и майстори кърпачи на обуща, стари дрехи, изгорели от слънце или дъжд модни ъмбрели, прекройвачи модисти на леко захабени шапки, капели, каскети... Въобще, „Битов пазар” – втора ръка, екстра качество!
Сред упойващ мирис на нафталин, под зорките погледи на шмекери търговци важно се разхождала клиентелата - спаружени от ракии и блъскане по фабрики и строежи общи работници, хамали, каруцари. Заедно с нежните си половинки, предимно от слугинските стаички по сутерени и тавани. Мичета, Пенки, Петранки, Димитрички, Спаски и проч. с напукани от тежък труд длани, скоро забегнали от близки и далечни села... Но на „шляй пазар” в Софето...
Да де... Дървени сметала, хвалби, тарикатлъци, къпани за пазар слугинчета, каскети... Но на практика сериозен вехтошарски бизнес. Съвсем скоро ми попадна изрезка изъ „СТОЛИЧЕНЪ ОБЩИНСКИ ВЕСТНИКЪ“, 1936 г. Ето как е описан там първият софийски... БИТМОЛ:
СОФИЙСКИЯТЪ ВЕХТОШАРСКИ ПАЗАРЪ
Построена е презъ 1933/34 г. специална сграда на ъгъла бул. „Сливница“ и бул. „Конст. Стоиловъ“, въ която да се събератъ всички продавачи на вехтошарски материали на едно място под контролата на санитарната властъ. Застроената площъ на зданието е 1,638 кв.м. То струва 3,747,400 лева.
Въ долния етажъ се намиратъ 61 магазини, кафене, гостилница, бръснарница, служебно помещение и нуждници. Въ горния етаж се намират 78 магазини. Входовете на долните магазини са къмъ заградения с магазини дворъ /елипсовидна форма/, за да има по-сигурен контрола, а входовете на горните магазини – къмъ една платформа от вънкашната страна /не къмъ двора/.
Магазините се отдаватъ подъ наем не чрез състезаване, а по цени определени отъ специална комисия с огледъ да покриятъ само разходите – 657, 560 лева и безъ никаква печалба. Месечниятъ наем за магазините е 300 – 440 лева. За да се „съживи“ пазаря, предвижда се да се образуватъ на това място временни селски пазарища и нови благоустройствени работи около пазаря.“
Това в Старата махала, именувана Драз, сиреч къмто Сточна гара и Владайска река. Докато се превърне в „Бърза помощ”, Старият битак дълго време беше място злачно, тайнствено, загадъчно. Някакви складове, сенки, страшни приказки между хлапетата на тротоара привечер…
Но като ученик средно-курсник за пръв път ходих на Битака в Малашевци през 1970-те. С велосипед. Тарам-тарам, та там. Да издирваме с приятели резервни части и по-евтини гуми ли, що ли… Велопоход до огромния, с изравнено било хълм в тази поолющена паланка накрай града, между две големи гробища и кариери за добив на пясък. На североизток от Лъвов мост, няколко километра по-надолу пак край река Владайска. За автентичността на похождението ми през 1970-те говори достоверно ръждата по павилионите в Закритите панаирни палати днес. Датировката сочи: 40 години /без боя/!
Качиш ли се горе, на могилата край олющено Малашевци, пред очите ти грейва като на поне 100-инчов HDR екран цялото Софийско поле. Въртиш се по посоките на света, кокориш се и се кефиш на Витоша, Люлин, Стара планина, Кремиковци, Вакарелските възвишения, Лозен планина… За пристрастен към родния си град /като мен/ след известно мислене възниква въпрос. Дали не е стъпил върху нарочно издигнат отбранителен хълм за града от Древността, именуван през Средновековието „табия” – крепост? Като да речем сходната нему Банишорска табия /днес пак с крепост, но само затвор от по-късната 1910 г./? Или шантавото, но съвсем основателно подозрение за затрупан отдолу култов център? Като този в древната Одиана – Подуене?...
Или ще надделее по-прозаичното, като над Локорско да речем, изкуствено възвишение от камъни и пръст от мините по близките северни склонове на Стара планина. От изкопни работи в кариерите за инертни материали? От шлака от пещите на индустриалния гигант на комунизъма Кремиковци?
Помня, че през „Славните и светли” 1970-те ставаше дума за изоставен проект за стадион в Малашевци… Знам ли?! Под такъв хълм в центъра на София, между бул.”Дондуков” и Двореца, през 2006 г. археолозите откриха огромен античен стадион с 20-метрови трибуни. Сердикийският театър-цирк-арена, от златните времена на Древен Рим, само с 10 м по-малък от великия Колизеум в Рим… Не знам, времето ще покаже. Във всеки случай гледката от покрива на Малашевци е внушителна!
Винтидж куолити центер Международен панаир „Малашевци” архитектурно може да се раздели на 4,5 или 6 зони. Зависи от сезона, наплива на клиенти и най-вече дъжда.
1.Свободна търговска зона със свободен вход и паркинг около моста на река Владайска.
- Покрай бреговете с невъобразимо количество намятани хартии, опаковки от стоки, стари обувки, найлони, някогашни закуски или обеди във вестник, с примижани очи – същи чайки и гларуси!, от шарена каруца или тунингован мерцедес можеш да си спазариш булка – циганска принцеса! Има вси-ичко! В единични бройки, от всякакъв сорт вехтории.
2. ВИП паркинг и вход отстрани за гастролиращи от страната и чужбина търговци. Цена 3 лева.
Горе на билото са три зони …
3. Международната търговска палата. Тези ръждивите /и някои боядисани/ метални сергии от 1970-те с нова вносна и БГ стока. Наем – 3 лева на ден.
4. Кулинарно-развлекателен център, медицинско обслужване, детски кът. Бира-скара, лимонади в едни бараки, стара изкривена върба до чешмата. Под сянката – майки с деца. Сладолед отнякъде, джусове и сокчета. Безплатно пръскане с вода от чешмата за колабирали от жега или някое притеснение…
- Млада госпожица до мен пазари маркови обувки на вестник с мургав дистрибутор. Това в Свободната търговска зона около реката, моста и в зеленините по уличката и тревите нагоре към хълма. Ама гледа ги и не вярва на очите си: почти нов „Саламандър” от естествена кожа, само за 5 лева! Пише се бяло гяволе и сваля цената на 4 лева. Подава петарка на търговеца, чака ресто. Оня се чеше, рови из дрехите, мрънка… „Левчето?!”… Дистрибуторът – втора ръка намира 20 стотинки някъде през джоба на седналия си по турски панталон. Подава мръсната стотинка на момето, то се мръщи. Следва поанта от вещ познавач: „Немам левче, немам! Вместо ресто, да ти правим гилиникологичен преглед без пари! Хе-хе-хе”…
5. Зона охрана, сигурност и възпитание на подрастващите. В изгнил ламаринен пост – полицейски участък с дежурен служител, ток и телефон, медицински пункт – все около върбата.
- За всеки случай между павилионите и сергиите по асфалта се върви в група и задължително с чанта през врата и отпред. Да не вдъхновиш някой случайно попаднал тук джебчия. Диалог - жива картина между мургави братя пред лафката за лимонада: „О-о, Хасанчо, как е баща ти?”… „А-а, добре е!”… „Значи още е в затвора! Предай му много здраве от Орлинчо”… И така.
6. Панаир на книгата и свободен антиквариат.
Кирилицата, която вместо да ни приравни, ни крие от напредналия цивилизован свят. През последните 70 години – категорично! За останалите 1000 и кусур назад, когато е създадена, ще си помисля още съвсем, съвсем малко… Но и там вековната диагноза е: „Различен! Ерго – неизвестен, незначим…”
Има и интересни редки книги от предишния период, класика, ама е късмет да уцелиш нещо ценно. От информация на ухо те първи заминавали към антикварните щандове по тротоарите в столицата, като цената съответно вече е умножена по няколко. Толкоз!
Тъй като вече съм си доставил успешно крачна машина „Сингер” от 1930-те и метално легло с месингови крака и топки от 1915-та /каквито също можеш да намериш тук/, от Винтидж куолити центер „Малашевци” си тръгнах с… Луксозен цветен лакиран календар на диктатора Тато за идната година за 1,50 лв и чисто нов противогаз от резерва на БНАрмия за 7,00 лв. И пропуснати мъдри напътствия от 1958 г., събрани в наръчника „Културно поведение на ученика”, превод от руско издание на УЧПЕДГИЗ, Москва, /в лилави корици/, заедно със списание „Септември” на СБП от същия период. Двете за лев! Тоест, по 0,50 ст. парчето…
На бялата госпожица с марковите обувки за 5 лв й се размина гинекологичния преглед – бонус от мургав дистрибутор. Защото бях наблизо.
Momchil POPOV from BG
Няма коментари:
Публикуване на коментар