Това е оригинална фотография на каторжници от Диарбекир, съратници на Васил Левски в национално-освободителните борби. Комитите са истински, в средата е Иван Арабаджията. Правена е като възстановка няколко години след 1878 г., за да остави документална драска в историята. Не съм я срещал в учебниците по история. Канцеларските мишки с лачени чепици явно са решили, че може да я пъхнат някъде за цял век напред. Там, където пъхнаха и националната ни свяст...
На старата снимка са малка част от българските герои, заточеници в Мала Азия. През 1878 г. тук, край днешния Орлов мост, тържествено са посрещани българските орли – закрилници на народа. Затова още през 1891 г. признателните им градят мост – паметник.
Поправете ме, ако греша, но през годините, откакто Орлите станаха възел на авто- какафония и еко-безумство (сиреч: повече от 30), не съм чувал някой да е поднасял венец на паметника „Орлов мост”. А сигурно има и хора, които и не подозират чия съдба се крие зад силуетите на величествените метални птици ...
= = = Фотографията “Заточеници” е заснета в ателието на Димитър А. Карастоянов - София, около 1880 г. Пази се в Централния държавен архив на България в столицата. На фото- възстановката “Заточеници” са арестувани и заточени въстаници след потушаването на Априлското въстание - 1876. От ляво на дясно: 1.неизвестен четник, 2.Димитър Тодоров - Димитрото, четник от четата на Христо Ботев, 3.Иван Атанасов - Арабаджията, близък съратник на Левски, деец на Съединението, 4.Продан Тишков Проданов - Чардафон, опълченец, участник в Руско-Турската война, деец на Съединението.
Като знам как Карандаш претегляше всяка наша дума преди публикация, представям си неговият пръв учител проф.Илия Бешков как благо-благо би ме „подредил”, ако взема да вадя празни приказки... При добър късмет, бих изслушал „конското” и на френски език, какъвто е владеел изкусно... Та затова, за малкото ми „откритие” – само два-три реда.
Илия Бешков,1940
Годината е 1940-а. Георги Караславов пише ведър материал за хората от провинцията и чудесата на новата, вече близо 400 000 София. Покрай трамвая, електричеството, ресторантите, блясъка, модите и къщите на богатите, Караславов прави и един много силен и точен акцент: ролята на модерното здравеопазване. И новият Противобесен инфекциозен институт. Преди появата му по-заможните са ходели чак до Букурещ да се лекуват от зарази, а фукариите с ужас са чакали да минат 40 дни след ухапването на зверчето да разберат дали ще побеснеят или не... А сега – София! Столицата! Там има от пиле мляко и всички чудеса на прогреса са на разположение. Заслужава си да попътуваш и пеш, и на магаре, за да си свършиш работа като хората...
Илия Бешков,1940
Материалът е публикуван в сп.”Сердика” и авторът на текста е подписан на две места: и в началото, и на края. А под емблематичните илюстрации няма име дори и като инициали в някоя от картинките. Известно е, че Илия Бешков в този период често не е подписвал рисунките си. Бил е скандално известен и на властта, и на многобройните си почитатели...
Илия Бешков,1940
Но такива виртуозни „драскулки” нямат и нужда от подпис! Разбира се, че прочутите Пижо и Пендо, нарисувани от Илия Бешков, са пристигнали на магаретата си в столицата. Да свалят капи пред напредъка и цивилизацията в София точно преди 70 години.
Илия Бешков,1940
Източник: сп.”Сердика”,Сф,1940,”Народът и столицата”, Текст: Георги Караславов, Рисунки: Илия Бешков
Из “Концепция за водещи столични музеи” – Министерство на културата на Република България, януари 2010, одобрена от МС на 10 февруари 2010
4. Предложение за Музей на тоталитарното изкуство (кв. Дървеница)
България е една от страните в бившия Източен блок на Европа, които все още нямат както музей свързан с времето на тоталитаризма, така и недвижими обекти на наследството от този период със статут на културна ценност. В Чехия, Полша и Унгария съществуват такива музеи. Предложението цели да запълни тази празнина в нашата музейна мрежа, като създаде музейна среда, в която да бъдат експонирани представителни образци на изкуството, създавано в нашето близко минало. Трябва да си представяме този музей като част от мрежата на следи от това време, които могат да бъдат открити във всички зони на София: от периферията на града (монумент „Знаме на мира”, Резиденция Бояна) до Централната градска част (Комплекса на Ларгото, подземията на бившия Мавзолей, Паметника на Съветската армия, Братската могила и др.). За Музея се предлага територията, в която днес е разположено КАТ – София, в непосредствена близост до комплекса от сгради на Министерството на културата в кв. Дървеница. Предложението е реализуемо при условие, че комплексът на КАТ бъде преместен в строящата се за него нова сграда. Разположено извън историческия център, предлаганото място не е натоварено с друг исторически смисъл и позволява безпристрастно възприемане на експозицията. Зоната има добра комуникационна достъпност – в непосредствена близост до спирка на метрото, в близост до основни комуникационни артерии. Предлага се Музеят на тоталитарното изкуство да включва експозиция на открито в паркова среда, която да се свърже с озеленената зона на север от парцела. Съществуващите халета на КАТ, разположени в територията на комплекса, могат да бъдат използвани за експозиции на закрито. Самите халета, заедно с други съществуващи съоръжения (например портала) могат да бъдат експонирани като автентични експонати от времето. Част от сградите в комплекса на Министерството на културата (предназначени някога за нуждите на бившия НИПК) биха могли да приемат фондове и администрация на музея. Приложените към настоящата концепция схеми представят едно примерно функционалнозониране на комплекса. П.П. На публичното оповестяване на концепцията Министър Рашидов заяви, че това е работното име на музея на комунистическото изкуство и е готов да обсъди името му с допитване до народа. Концепцията (за моя измъчена радост) се оказа наистина страхотна... Но за да ви покажа идеята и бързо да ви заинтересовам, се наложи да потроша цял следобяд за лутане и разопаковане на малка част от нея... Вижте как от влажни потайности (в момента) София ще получи отдавна подобаващото й се:
