Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

неделя, 24 декември 2017 г.

БОЖА МАЙКА И ПРАСЕТО


Отъ Момчилъ ПОПоФъ
 
Нахилен радиоводещ обруга празника с думите, че Коледа за българите означавала „Колене на прасе“... Бивайки стар столичанин без село, веднага се възмутих на това сквернословие. Но-о-о... Тънката ефирна перверзия с аграрната психика на нашего братя доволно ме засмя вътрешно. Нека се шегува умникът!

Къде ти днес, в тая сиромашия, цяло прасе на балкона в блока? Че и съответните ритуали и мистерии по клане, кормене, резфасоване и прочие кръвопролития между меката мебел и секциите в хола?! И бурканите с вино от канелката на бъчвата с цел храброст и юначно донапиване... На ламинирания паркет?!... Умря тая!... Е, има още отделни индивиди, дето сушат суджуци зад ПВЦ-дограмата, ама слаба работа...

Бръмваш до хипермаркета и ако имаш съответния копюр в карта или кеш, си купуваш цяло прасенце в найлонов плик и... заминаваш. Ако си по-тънък, шаваш с количката между пакетирани мръвки по стелажите, грабваш внимателно една-две опаковки, „чекират“ те на касата и пак заминаваш. Електронно – индустриална проза...

Пристигнал обаче през студове, ледове и бензинови задръствания в топла кухня у дома или приятел, започваш спор с домакинята дали 7 или 12 ястия се слагат на Коледната трапеза. По стара традиция... И тя е забравила из зорове и щуротии на „забързаното ни ежедневие“ как го е правила точно майка й или баба й... Отваряте книга.

И тук наистина магията на българската Коледа възкръсва. Четете стари рецепти, готвите, посмуквате винце за червени бузи, а дядовците Мраз и Коледа скучаят откровено... Хилят се комерсиално по лъскави хартии на подаръци, елхи, стъклени топки по елхата, висящи червени чорапи по стени и врати. Скучаят откровено.

В кухнята се е явил образът на майката, бабата, прародителката на рода, /дори съпругата/, която препраща традициите нататък. Явява се духът на Богородица – майката и повелителката на всеки, който на планетата Земя е син Божи. Независимо как се именува Богинята-майка в различните религии и вероизповедания. Върховната, която пази и преражда чрез святата си утроба Родът човешки – да живее или да умре, да пребъде или да загине млад, да твори или да разрушава, да е Добро или Зло. Но най-добре да продължава вечната Златна спирала на битието нагоре и напред.

Нататък, откъдето сме дошли. В кръв, мъка и радости, от вечната космическа хармония...
Никой не знае защо е това състезание със живота – само откровеният глупак.

Падаш, ставаш, ако се отърсиш, продължаваш... Търсиш смисъл на безсмисленото банално повторение.

А то е в очите срещу теб, които искрят.

Продължаваш, каквото ще да става...
Нека е Коледа! Пък после пак ще видим.

Момчил ПОПОВ, „Божа майка и прасето“, ММХVII

вторник, 19 декември 2017 г.

УРАНЪТ ОТ БУХОВО, 1938-1992

Уранови рудници не са консервирани 25 г. след закриването им

Екип на в."МАРИЦА"
В годините на прехода България се раздели с много от печелившите си производства. Някои станаха жертва на недалновидната политика на новите лидери, други на натиск отвън, а трети просто паднаха жертва на ниската конкурентност и невъзможността да издържат в условията на реален пазар. Добивът на уран обаче не попада в нито една от тези групи. Той бе закрит в пълно национална съгласие, защото всички разбраха - уранът убива, дори с него да не се произвеждат бомби. Според представителите на различни здравни и екоорганизации България все още плаща скъпа цена за годините, в които печелеше от урана. С него се свързва високата заболеваемост от различни форми на рак сред хората, работили в мините. Площите край добивните райони пък са компрометирани за стотици години. 

В последната четвърт на миналия век у нас работят 48 уранови мини и два завода за преработка на рудата в Бухово и Елешница. Решението за закриване на производството е взето през 1992-а. В следващите години има няколко опита за частичното му възобновяване, но нито един не успява.

Най-голям обществен натиск е оказан през 2006 г. по време на обсъждането за старта на проекта АЕЦ "Белене". Руският специалист Александър Шмигин, шеф на разработващия екип, предупреди тогава, че в прогнозираната цена на тока от втората атомна централа трябва да бъдат включени и разходите за преработка и съхранение на ядреното гориво. А тогавашният министър на енергетиката Румен Овчаров веднага предложи българското правителство да отвори пак онези уранови мини, които все още не са рекултивирани. Ако добиваме суровината за ядрената централа сами, това ще поевтини стойността и енергията от АЕЦ “Козлодуй”, твърдеше Овчаров. Други експерти обаче скочиха, че възобновяването на добива на уран в България ще струва много по-скъпо и освен това ще срещне отпор от обществото. Така идеята не мина. Важното, което се разбра в онази дискусия, бе че много от находищата не са консервирани по надлежния ред, а терените не са рекултивирани. Наскоро стана ясно, че голяма част от тях са с тежки конструктивни изменения, а някои дори не се охраняват.

ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ УРАН
Първи започват уран в България добиват германците. Още през 1938 г. те извличат 100 тона метал от рудника в Бухово. След края на войната производството е подновено в строга секретност, като е поето от Съветско-българската минна компания. Тя съществува до 1956 г., когато като шапка на уранодобива е създадено обединението “Редки метали”, наричано по време на социализма “държава в държавата”. В него са работили 13 000 души. То контролирало геоложките проучвания, добива, преработката и износа на получения уранов концентрат. Под шапката му са били и останалите предприятия: “Бухово”, “Тракия” - Пловдив и “Възход” - Смолян. Пикът в производството е 400 тона, добити за 12 месеца през 1974 г.
Отделни находища има още в Монтана, Симитли, Сливен, Бургас, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Търговище, Шумен, Русе, Разград, Силистра, Варна и Добрич.


ТЕХНОЛОГИЯТА
В България през цялото време е произвеждан полупродукт, а не чист уран. Страната ни никога не е имала инсталация за производство и обогатяване на чист уран. Всичко е било така организирано, че СССР да произвежда чистия уран и стратегически да го контролира. Българският продукт носи името “триураниев осмоокис” /или окис-закис/. Класическата технология на копаене на урановата руда е на загуба. Това е скъп процес, но заради стратегическото производство и насочения изцяло към Русия износ, е прилаган дълго.

Другата схема е геотехнологичната. Тя е чиста и много евтина. Практикувана е в Тракийската низина и затова там сега земята е напълно изчистена. Хвостохранилища има само при двата завода за преработка на урановата руда – “Елешница” и “Бухово”.

Екип на в. "Марица", „Уранови рудници не са консервирани 25 г. след закриването им“, в. "Марица", 24.04.2017

Още по темата
БУХОВО РАЗЦЪФТЯ И ЗАГИНА ПОКРАЙ УРАНОДОБИВА
http://www.segabg.com/article.php?id=792352

сряда, 6 декември 2017 г.

МОРУНИ – ЧУДОВИЩА, 1994


От Момчил ПОПОВ
Моруни – чудовища за последно видях в София през 1994-а, в дните преди Никулден... Първата бе закачена на кука над металните щори на рибарницата на „Граф Игнатиев“ и „Патриарха“, срещу спирката на трамвая от Семинарията. Висеше мощно и страховито с малки оцъклени очи през цялата височина на витрината – като акула титан от Атлантика...

Но наш, огромен воден дух, уловен в Дунав. Речен вид, който е 3 пъти по-стар от изчезналите динозаври. Живо божество с история от 200 милиона години! С отнета свобода, убито да го нарежат и изядат хората. Тоест – ние, „Хомо сапиенс“... Въпреки студа минувачите се спираха на тротоара да позяпат гигантската есетра - да й се възхитят, да отдадат почит на достолепието й... В мрака на падащата нощ клиентите зад стъклата на магазина изглеждаха като затворени в аквариум.

Стисках ръчичката на детето – кой знае какво е сънувало после?!

Другото дунавско чудовище - есетра висеше пак така, но пред потните стъкла на рибарницата на завоя на трамвая на „Пиротска“. Велико! Вътре на мокрия тезгях сред лед бяха наредени шайби от транжирана друга моруна... Елипси може би цели 2 педи! Главата й отрязана – колкото кофа, се бе оцъклила в пазаруващите празнуващи. А над здравеняка рибарин в гумена престилка, току върху порцелановите плочки, от син плакат на СДС се усмихваше Иван Костов...
Барелефи- фризове на огромни риби под прозорците на хотел „Шератон - Балкан“, София... Откъде ли речните чудовища са доплували в мислите на скулптори и архитекти през 1954-а, когато е строено Ларгото?!

После забраниха улова на есетри- моруни в река Дунав, категорично. Създадоха и рибарници по долното течение на Великата река. По-точно, в делтата на Черно море, откъм Румъния. Взеха да отглеждат малки рибки и да ги пускат на воля. За да опазят и съхранят биологическото чудо – едно от съществата, живо отпреди човешката цивилизация.

И чудовищата – водни духове, които са плували и над Софийското поле през памтивека, бяха оставени на мира. Да трупат още опит и мъдрост. Докато съществува Дунавска България.
И след това...

Румъния, езерото Кълъраш, Ферма- развъдник за млади есетри, 2011

На архивната снимка: „Рибния пазаръ. Моруна отъ 180 килограма“, Видин, 1926

Още по темата:
МОРУНИ-ГИГАНТИ НАД ГРАДСКАТА ГРАДИНА, 2014
http://izsofia.blogspot.bg/2014/05/blog-post_23.html